Място за разбиране, подкрепа и растеж.

Когато влязох в университета, за да следвам психология, още в началото на магистърската ми програма знаех, че това ще бъде моята професия.

След като завърших, започнах работа в отдел „Закрила на детето“. Там се срещнах с много тежки съдби на деца, съдбовни решения на родители за своите деца, с много болка и страдание, но и с върнати надежди, радост в очите и надежда за спасение в погледа.

Работила съм с много случаи на млади родители, които взимат тежкото решение да оставят детето си за осиновяване, защото не могат да му осигурят щастливо бъдеще; с кандидат-осиновителски семейства, със задържани или малтретирани деца и със случаи на домашно насилие. Сънувала съм ги и съм ги преживявала. Но никога не се забравят погледите на хората, които заедно с мен намират решение на проблемите си, опознават и променят себе си във версията, която искат да бъдат, успокояват душите си, освобождават се от страданията си, като ги преработват и приемат.

Моят професионален път продължи на Горещата телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие, както и на денонощната детска линия 116 111.

Преминах множество надграждащи обучения и лекции. Завърших успешно обучение по хипноза и хипнотерапия към Българската асоциация по приложна психология.

Работих в БЧК (Българския Червен кръст) и в терапевтичния и обучителен център „Пумпелина“.

Продължавам да се развивам професионално, като се обучавам в метода психодрама към Института по приложни практики „Хирон“ и в юнгиански ориентирана психотерапия към БОАП „Карл Густав Юнг“.

Участвам в конференции и лекции и преминавам през лична психодраматична и психотерапевтична работа със себе си.

Преминах през различни и много лични трудови моменти, но те ме изграждат като по-добър човек и по-добър специалист. С голям интерес изследвам в личната си работа своите сънища и се доверявам на техните послания, както и на вътрешните си усещания, чувства, мисли и интуиция.

Благодарна съм на всички свои учители и вдъхновители в този процес.

Междувременно работих в различни центрове за обществена подкрепа. Каниха ме и водех групи. Заедно със Сдружение „Футура“ и фирма „Аддеко“ направихме дарения на деца и подрастващи в домове за отглеждане на деца.

През 2012 г. основах, с помощта и подкрепата на моите близки, Сдружение "Психологически център -ДЪГА". Благодарна съм на целия процес и път, който ме доведе до една от моите съкровени мечти. Благодарна съм на родителите си, на всички, които са ме подкрепили в трудните моменти, и на себе си, че не спрях — и най-вече на Бог, че не е имало достатъчно силна причина, която да ме спре да изграждам професионалния си път.

Като личност обичам да пътувам, да се запознавам и да се срещам с различни хора. Обичам да се снимам, да творя и да се развивам, а изключително много обичам да чета. Открих великолепието на планините, водопадите, хоризонта и необятността на морето и океана, изгревите и залезите — всички онези незабравими гледки и усещания, които не можеш да опишеш с думи, а само можеш да затаиш дъх и да им се насладиш.